Технически култури

 

Понятието технически култури е възприето за 4 групи от култури, продукцията от които служи за суровина на хранителната и други леки промишлености.

За разлика от групите зърнено-житни и зърнено-бобови култури, културите от тази група принадлежат към различни ботанически семейства и съществено се отличават, както по морфологични особености, така и по биологични изисквания и технология на отглеждане.

Културите, които се изследват като технически, са обединени в следните подгрупи:

Към групата маслодайни култури се отнасят културните растения, които се отглеждат главно за семената или плодовете, отличаващи се с високо съдържание на мазнини. Извлечените от тях масла се употребяват за храна на хората и животните, за технически цели, във фармацевтичната промишленост или парфюмерията.

Растителните масла имат много важно значение за храненето на хората, тъй като са по-диетични и по-здравословни от животинските. Поради тази причина производството на растителни масла в световен мащаб непрекъснато нараства.

Растителните масла са най-концентрираната форма на енергия за растителния организъм (средно 9500 кал./1 г мазнини), което е 2-кратно повече отколкото енергията във въглехидратите и белтъчините.

Съдържанието на мазнини, като процент от сухата маса на семената, е различно при различните култури и варира в зависимост от генотипа както следва:

слънчоглед

Произход и разпростране

Слънчогледово поле

Слънчогледът произхожда от степта на Северна Америка, където и сега се срещат диви форми.

В Европа растението е пренесено през 1510 г. и засято в ботаническата градина на Мадрид. В началото се е отглеждал като декоративно растение и за семки.

Като маслодайно растение слънчогледът най-вероятно е използван от коренното американско население. Счита се, че индианците са получавали масло, с което са мазали косите и тялото си или са получавали бои за оцветяване на облеклата си. Като маслодайна култура, обаче, се отглежда от началото на 19 век във Воронежка област, Русия, откъдето обратно е пренесен в Европа.

У нас е пренесен след Освобождението от Русия като декоративно растение и за ядене, а отглеждането му като земеделска култура започва през 1917 г. След това за кратък период се превръща в основната маслодайна култура на българското земеделие.

По данни на ФАО площта на слънчогледа в света надхвърля 100 млн. дка и той се явява трета по важност маслодайна култура след соята и рапицата. Най-големи производители са Китайската народна република, Русия, Аржентина, Франция, Украйна, Австралия и др. България също е сред страните с най-висок рейтинг като производител и селекционен център в света.

 

Стопанско значение

Слънчогледово поле в източната част на Предбалкана, по пътя Моравка-Конак.

Слънчогледът се отглежда за семената, от които се получава най-използваното у нас растително масло.

Слънчогледовото масло има висока хранителна стойност и добри вкусови качества. В състава му влизат главно ненаситени мастни киселинилинолова (50–65 %) и олеинова (25–40 %). Тези киселини се съдържат в незначителни количества в животинските мазнини и не се синтезират в човешкия организъм. Известно е, че консумирането на ненаситени мастни киселини води до формиране на така нар. „добър“ холестерин, поради което растителните мазнини са в основата на диетичното хранене при хората.

Освен за хранителни продукти (олио, маргарини, майонези, консерви, сладкарски изделия и др.), слънчогледовото масло се използва и за получаване на сапуни, лакове, безири и други промишлени изделия.

Средната консумация на слънчогледово масло у нас надвишава 15 kg на глава от населението.

В процеса на извличане на маслото чрез пресоване се получава около 35 % кюспе, което е ценен фураж за животните поради високата си кръмна стойност. Кюспето съдържа средно 36–40 % суров протеин и до 12 % мазнини. В белтъка се съдържат някои незаменими аминокиселини (лизин — 3,7 %, метионин — 2,2 %, триптофан — 1,5 %).

При ръчно бране на питите и отделна вършитба, от слънчогледа могат да се получат пити, съдържащи 5–10 % протеин и 15–20 % пектин, които да се използват за хране на овцете.

Стъблата съставляват около 30 % от надземната част на растението във фаза пълна зрялост. Използването им все още не е решено оптимално, въпреки, че се знае, че от сърцевината им може да се получава фина хартия.

Слънчогледът може да се отглежда успешно и като фуражно растение за получаване на силажи. Прибран в края на цъфтежа и начало на наливане на семената, той има суха маса около 35 %, 17 % от която са въглехидрати, 2,5 % са протеини, 1 % мазнини, с високо съдържание на каротини (50 %) и др.

Слънчогледът е важно медоносно растение за България, тъй като той се отглежда на големи площи, а в нектара, получен от 1 декар|дка се съдържат около 20 kg захари.

Ролята на слънчогледа в българското земеделие е много важна. Поради това, че той е окопна култура, засяването му спомага за правилен сеитбооборот на земеделските култури. Поради това, че е сухоустойчива култура, слънчогледът може и се отглежда на големи площи. Към настоящия момент в България се засяват средно 5–6 млн. дка слънчоглед и, поради това, слънчогледът се явява втората по важност и значение земеделска култура след пшеницата. Стопанското му значение се подсилва и от факта, че международната търговия със слънчогледови семена е една от най-успешните.

 

 

Рапица

Рапица

Рапица (Brassica napus)
Рапица (Brassica napus)

Класификация

царство:

Plantae

Растения

отдел:

Magnoliophyta

Покритосеменни

клас:

Magnoliopsida

Двусемеделни

разред:

Brassicales

 

семейство:

Brassicaceae

Кръстоцветни

 

род:

Brassica

 

вид:

B. napus

Рапица

 

Научно наименование

УикивидовеBrassica napus

 

Рапицата (Brassica napus) е растение с ярко жълти цветове, което се отглежда и култивира масово по света. Основните ѝ приложения са за фураж, производство на рапично олио и биодизел.

Голямото търсене на европейския пазар, относително благоприятните почвено-климатични условия в България за отглеждане на културата, наличната прецизна техника за провеждане на агрономическите мероприятия и прибиране на реколтата, ангажиране на почвообработващата и сеитбенна техника и сеитбенните многооперационни комплекси се натоварват преди сезона на есенните сеитби, влизане в сеитбообръщенията на мястото на „претоварващият“ ги слънчоглед я определят като повече от наложителна в модерното зърнопроизводство.

 

Тя цъфти в Средна и Северна България от около 15 април до 5-10 май т. е. явява се като ранен масов източник за прашец и нектар за пчелите в обилни количества. Това представлява първа главна пчелна паша по долината на р. Янтра и близките и по-далечни хълмисти полета на Великотърновска област и цяла Северна България. Медът от рапица кристализира мълниеносно — за 2-3 дни, което прави крайно наложително разфасоването му още на пчелина за да се избегне топенето и влошаването на полезните му качества. На външен вид е почти тебеширено бял. Консистенцията на меда е кремообразно-маслена с изключително фини кристали. По-дребнозърнест натурален пчелен мед в България трудно може да се посочи. Вкусът е приятен. В някои страни на Западна Европа този мед се цени много, тъй като наподобява т. нар. „кремообразен“ мед с тази разлика, че не е миксиран в продължение на седмици и по специални технологични схеми.