Зърнено-житните култури

 

Значението на зърнено-житните култури може да се обобщи в няколо основни момента:

Категоризация

Поради това, че произходът на зърнено-житните култури, отглеждани в България, е от различни части на света, то и изикванията им по отношение на абиотичните фактори на средата са различни.

По отношение изискванията им към топлинните условия, те се делят на:

По отношение изискванията на пролетните зърнено-житни култури към влагата, те се делят:

Световно производство

В таблицата по-долу са посочени количествата произведени зърнено-житни култури през 1961,[2] 2005, 2006 и 2007 година в (млн.тона).[3] Посочени са и две култури, които не спадат към същинските зърнено-житни.

Вид на културата

Световно производство
(10
6)

Забележка

2007

2006

2005

1961

Царевица

792

695

713

205

Използва се за храна от населението в Америка и Африка. Основна фуражна добавка към храната за добитъка. Отглежда се основно в Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. В повечето случаи добитата продукция се използва за цели, различни от човешка консумация.

Ориз[4]

659

635

631

285

Основна зърнено-житна култура в тропическите и влажните зони на Земята.

Пшеница

606

605

629

222

Основна зърнено-житна култура в умерените райони на Земята. Консумира се във всички страни по света, но е основна храна сред жителите на Северна Америка, Европа, Австралия и Нова Зеландия.

Ечемик

133

139

141

72

Основната част от добивите се използва за малц в пивоварството и животновъдството като храна за добитъка. Произвежда се в райони с по-бедна почва и студен климат, където не е подходящо отглеждането на пшеница.

Сорго

63

57

59

41

Представлява важна хранителна добавка за населението на Азия и Африка. Популярна храна в животновъдството.

Просо

34

32

31

26

Сравнително слабо застъпена култура, която е ценна храна за населението в Азия и Африка.

Овес

25

23

24

50

В миналото е представлявал основната храна в Шотландия. Днес е популярен по цял свят като храна за закуска. Използва се и като фураж в животновъдството.

Ръж

15

13

15

35

Зърнено-житна култура, която расте при по-студен климат.

Тритикале

12

11

13

12

Хибридно растение между ръж и пшеница наподобяващо основно на ръж.

Digitaria exilis

0.37

0.38

0.36

0.18

Зърнено-житна култура отглеждана на ограничени места в Западна Африка и Индия.

Обикновена елда

2.0

2.4

2.1

2.5

Не е същински представител на зърнено-житните култури. Произвежда се в Евразия. Има ограничено приложение, застъпено е в диетичното хранене.

Киноа

0.06

0.06

0.06

0.03

Не е същински представител на зърнено-житните култури. Расте в района на Андите

Ботаническа характеристика

Общи морфологични характеристики

Те се отнасят към едносемеделните растения. Стъблото им се състои от различен брой възли и междувъзлия. Листата им имат различна големина, но имат подобна форма и успоредна нерватура. Характерна особеност на тези култури е, че те формират „възел на братене“ и преминават през фазата „братене“, т.е. образуване на няколко стъбла от едно растение.

Различия

По отношение на височината на растенията 

Една част от тях образуват посев с височина до и около 100 см (пшеница, ечемик, овес, просо, ориз), а височината на растенията от други видове (царевица, сорго) могат да надхвърлят 200 см.

По отношение на генеративните органи 

Една част образуват съцветие „клас“ — пшеница, ечемик, ръж, тритикале. Друга група образуват съцветие „метлица“ — овес, ориз, просо, сорго. Специфично място заема царевицата — тя образува мъжко съцветие „метлица“ и женско съцветие „кочан“.

Морфологичните особености имат връзка с технологията на отглеждане на културните растения.

Фази в развитието на зърнено-житните култури

Покълване

Покълването представлява превръщането на спящия в семето зародиш в нарастващо растение.[5] За осъществяването на този процес са от значение няколко фактора – почвена влага, температура и наличие на въздух. Зърното е нужно да поеме известно количество вода за да започнат растежните процеси в него. Обикновено поетото количество се равнява на 25 до 60% от теглото му и зависи от вида на растението. Така семето повишава обема си като процеса е известен като набъбване. Почвената температура е друг съществен фактор нужен за покълване. Обикновено тя трябва да надвишава 1 - 13°C. Ниската и високата влага потискат кълняемостта като при понижаването и се намалява теглото на зърното и намалява силата на поникналото растение. Високата влага е причина в почвата да се развият прекомерно бактерии и плесени, които да нарушат процеса. При оптимална влага и температура от 10 - 12°C покълването се осъществява за около 5 дни, а при температура 20 - 25°C – за 2 - 3 дни. Третият фактор е наличието на въздух в почвата. Установено е, че ниското количество на кислорода забавя значително покълването. Процесът на покълване се счита за приключил, когато се покаже колеоптилът и същевремено централният първичен корен достигне на дължина половината от дължината на зърното.

Поникване

Житното растение е поникнало, когато колеоптилът се е удължил 0,5 - 1 cm над повърхността на почвата и на върха му се показва първият зелен лист.

Трети лист

Фазата наречена трети лист настъпва, когато третият лист достигне дължина 1 - 1,5 cm см. През периода от поникването до появата на третия лист се разрастват заложените през ембрионалния период части на растението. Това са подземните междувъзлия, корените и листата. Хипокотилът се удължава, на второто и дори на третото и четвъртото междувъзлие и така възелът на братенето се изнася към повърхността на почвата. При овеса, царевицата, просо, метлата и ориза хипокотилът се удължава при, докато при останалите житни получава окончателната си дължина през ембрионалния период. От дължината на подземните междувъзлия зависи положението на възела на братенето в почвата. От положението на възела на братенето зависят различни които са в пряка връзка с продуктивността. Колкото по-дълбоко е заложен той, толкова по-интензивно протича братенето. Дълбочината на залагане определя и възможността на растението да презимува, то е и по-устойчиво към полягане, изтегляме и нападение от болести и неприятели.

Братене

Фазата на братене започва с показването на първия брат под колеоптила или влагалището на първия зелен лист. Представлява разрастване на страничните пъпки на централното стъбло. При сеитба извършена навреме и нормални метеорологични условия през есента при зимните житни се разрастват 2-3 братя, които са заложени още през ембрионалния период. Броят на братята при житните растения зависи от братимата им сила и зависи от много фактори. Такива могат да бъдат естеството на растението, положението на възела на братенето в почвата, броя на растенията на единица площ, торене, състоянието на влагата, температура, осветление. Така се постига възможност за получаване на посев с оптимална гъстота на стъблата. Това е от особено значение при посевите от житни слята повърхност като пшеница, ръж, ечемик. През фазата на братене се осъществява и разрастването на по-голямата част от вторичните корени. Появата и израстването на всеки брат е свързана с развитието на корени, свързани с основата, а в някои случаи и с горната част на съответното междувъзлие. Успоредно с това се разрастват листата.

Вретенене

Изкласяване (Изметляване)

Цъфтеж

Наливане и узряване